Директория за статии

Можем да го наречем блог, да. Но по-точно би било да го наречем пространство. Пространство, в което няма нужда от извинения, пози, формати. Тук авторът не играе роля – той просто говори. И ако ти, читателю, се заслушаш, може да откриеш нещо свое между редовете. Нещо, което си мислил, но не си знаел как да изречеш.

„Личен блог“ не следва алгоритми. Не се състезава с времето. Не обещава редовност. Това не е медия, а бележник. Един малък, дигитален бележник, от който не се очаква перфектност. В който понякога има мъдрост, а понякога просто желание да се напише нещо – защото така е по-леко.

Да, понякога блогът мълчи. Но когато заговори, го прави тихо – без главни букви, без удивителни. И може би точно затова гласът му се чува ясно. Ако търсиш истинност, а не ефектност – остани. Тук нищо не е направено „за публиката“. Тук всичко е направено за себе си. И по тази причина – има стойност.